АКВАРЕЛЪТ В БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА СРЕБЪРНИЯ ВЕК В РУСИЯ. СРЕБЪРЕН ВЕК НА АКВАРЕЛА ДНЕС

Сребърният век! Време на грандиозен разцвет на руската култура и изкуства в края на XIX и началото на XX век, в непрекъсната връзка с модерните европейски достижения. В много от тях Русия е в ролята на водещ. В началото на периода България, страна с хилядолетна история и култура, люлка на славянската писменост и старобългарска книжнина, е току-що освободена с помощта на Русия от петвековно османско владичество. Непосредствено след освобождението (1878-1885), България е разделена на две - Княжество България (зависима от Османската империя автономна държава) и Източна Румелия (област, която остава в рамките на империята). Двете области са обединени през 1885 г., но истинска независимост България постига едва през 1908 г. След толкова дълго потисничество, през което процъфтяват най-вече фолклора и занаятите, иконописта, църковната живопис, революционната поезия и проза, България е обърната към европейската култура, като запазва ярка идентичност и постига свои върхове в изящните изкуства. В средата на XIX век, редица млади българи завършват престижни колежи и университети в чужбина. Част от тях се връщат преди Освобождението и помагат то да се случи. Други остават да работят в странство. След Освобождението, тези свежи, прогресивни умове и таланти считат за свой патриотичен дълг да помогнат за възраждането на родината си, а много хора на изкуството тепърва заминават да учат или специализират в западноевропейските страни и Русия. Така се осъществява бурното развитие на българското изкуство и култура, точно по време на Сребърния век в Русия, но продължава по-дълго. Изобразителното изкуство достига върхове във всички жанрове, характерни за епохата.

Движение Родно изкуство в България

 „Някои непременно искат да видят в него етнография, за да го нарекат родно. Калпакът и цървулите не ще го направят такова. Не сюжетът, а искреността на художника го прави наше".

Сирак Скитник

Въпреки отвореността на България към Европа и естественото й повлияване от съвременните течения по това време, като импресионизъм, експресионизъм, сецесион, кубизъм, абстракционизъм, символизъм и др., българските художници в болшинството си търсят и запазват уникалния роден дух, както в индивидуалността на рисунъка и колорита, така и в темите, които изобразяват. Най-сериозното обединение в изобразителното изкуство през този период в България, е движението „Родно изкуство”, зародило се в началото на XX век. В него членуват изявените български художници по това време, някои от които като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин са чужденци, които творят в България.

„Родно изкуство” и Акварелът

Акварелът е музика! Акварелът е Моцарт, Щраус, Шопен Вивалди. Емоционален, експресивен, романтичен, едновременно нежен и мощен! Музика за очите! Шепти и трепти като цигулка. Акварелът е спонтанен и непредсказуем. Той провокира и предизвиква, никое друго изразно средство не е толкова красноречиво, изпълнено със светлина, свежо и улавящо мига на един дъх…Акварелът е музика, която звучи в душата!

Стела Кенфилд

Развитието на Акварела е част от общия подем на изобразителното изкуство. Повечето от художниците от „Родно изкуство” го практикуват или като спомагателно, или като основно средство. Но картините на Никола Маринов и Константин Щъркелов са основно с акварел - част от световната съкровищница на акварелното изкуство.

Никола Маринов е роден през 1879 г. в Търговище, където ежегодно се провежда един от най-големите панаири на Балканите по онова време. Завършва Художествената академия в Торино – Италия, специалност живопис със златен медал (1903). Преподава му проф. Джакомо Гросо, от когото силно се повлиява. Професор е в Художествената академия в София (1921-1940) и неин ректор (1935-1937). Сред неговите ученици са Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Веселин Стайков, Любомир Далчев, Илия Петров, Дечко Узунов, Иван Ненов, едни от най-забележителните български художници.

Предпочитано изразно средство за неговата живопис е акварелът, изпълнен с много фини нюанси, сложни тонове с хармонично преливане на топлите и студени цветове. Използва акварелната техника мокро в мокро, но когато рисува завършени живописни произведения с акварел, а не скици и ескизи, за да постигне дълбоки и наситени цветове, той измива и наслагва багрите няколко пъти. Портретните му образи пленяват с финес и изразителност. Н. Маринов е фин познавач на човешката душа и индивидуалност, а специфичната акварелна техника му позволява визуално да изрази емоционалния свят на портретувания. Майстор е на фигуралната композиция, рисува и пейзажи. Автор е и на множество стенописи в църкви из България, между които храм-паметника „Александър Невски“ в София.

Негови картини днес са притежание на редица престижни галерии. Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов и има най-голямата колекция от акварели на художника. През 1979-та е открита за посетители къщата-музей на Никола Маринов, а през 1977 г. до наши дни (с известно прекъсване) се провежда Международен пленер за акварел „Никола Маринов”, организиран от едноименната галерия в Търговище. Галерията е и съорганизатор на I и II Международно триенале „Духът на Акварела” – Варна 2016, 2019 и домакин на пътуващата изложба на триеналето из страната.

Константин Щъркелов е роден през 1889 г. в София. Посещава Третяковската галерия в Москва и е вдъхновен и окрилен от изкуството на Куинджи, Левитан, Репин, Серов, Врубел, Айвазовски, Поленов. През 1915 г. завършва Художествено-индустриално училище (днес Национална художествена академия - НХА), при проф. И. Мърквичка. Още като второкурсник, организира голяма самостоятелна изложба, която има неочакван финансов успех (само цар Фердинанд купува 27 творби). Благодарение на това художникът заминава за Европа, за да се запознае отблизо с европейското изкуство. Рисува и обикаля галериите в Мюнхен, Виена, Париж, Лондон, Лозана, Венеция. Веднага след връщането си в България е мобилизиран и като военен художник участва в Балканската (1912-1913) и в последвалата през 1913 г. Междусъюзническата война. Като военен художник взема участие и в Първата световна война. След нея пътува отново - Германия, Гърция, Близкия изток. Картините му в България будят възхищение и възторг у ценителите на изкуството. Изложбите му са най-високо оценени от художествената критика, а изкуството му се ползва с широка популярност. Акварелите му са колекционирани от царското семейство, което става причина по политически причини, непосредствено след смяната на режима през 1944г. да бъде арестуван и затворен заедно с други известни български художници за пет месеца в Централния софийски затвор. Впоследствие е интерниран със семейството си във Варна и през 60-те години на ХХ век изпада в немилост. Отнето му е софийското жителство и е изключен от Съюза на художниците. Реабилитиран е през 1953 г. Днес улицата на дома му в кв. Изток в София носи неговото име.

Наричан „царят на акварела”, Щъркелов долавя душата на природата. Дълбоката връзка с нея, той постига рисувайки в пленер. Твори навсякъде, докосването на четката му до листа е свещенодействие - дихание, ритъм, музика…Усеща се вятъра, леда, водата. И преди да замине на фронта, критиците са писали за духовността на картините му, определяйки я с епитети като елегичност, меланхолия, възторг, самотност, мистичност. А в невероятния му акварел „Към Серет (Кални дни), рисуван по време на военни действия в Румъния през 1917 г., се е вплела не само елегичност и меланхолия, но и безнадеждност… На гърба художникът е написал:

„Земята, обозът, хълмовете и небето са изпълнени с оттенъци на виолетов здрач. Усещане за печал от смъртта на деня и спомени, прелели от смърт. Чуждата земя ……сякаш се е разплакала с лилаво-кървави сълзи”.

Рисува също портрети и цветя, но природата е основната му страст.

Акварелът, освен живописна техника, може да бъде графична и декоративна, независимо, че се използва и цвят. Художниците Иван Милев, Николай Райнов, Александър Божинов и Илия Бешков използват акварела предимно по графичен начин, но стилът на Иван Милев е в здрава спойка на сецесиона с образи и теми от българския бит и дух. В неговото изкуство живописното и графичното се преплитат.

За краткия си 30 год. живот (роден е през 1897 г.), Иван Милев участва в Първата Световна война, след нея посещава музеи в Европа, завършва с отличие Държавната художествена академия (Днес НХА) и организира няколко самостоятелни изложби. Работи като учител. Прави илюстрации и корици на книги, карикатури, стенописи, сценография на театрални постановки. Майстор е на акварелната и темперната техника и изкуството му няма аналог в постигането на баланс между актуалния за времето стил сецесион, народното творчество, приказността и иконописта. Иван Милев дава свобода на неизчерпаемата си фантазия и комбинира стилове с вкус, лекота и зрялост. В ранните му произведения се чете цветоусещането му на живописец. Въпреки стилизацията и плоскостното изграждане на композициите, в сложните цветови тонове и съчетания ясно се вижда живописеца. Сирак Скитник пророчески пише след смъртта му:

„Днес може би малцина си дават точна сметка за онова, което изгубваме. Може би мнозина не знаят името на тоя извънредно даровит млад човек, отгледан в оскъдица от баща овчар. Но ще минат години и всички ще почувстваме цената на златото, което той носеше в душата си. И с щедростта на приказен цар разсипваше в своите декоративни видения”.

Днес ликът на Иван Милев и фрагменти от картините му се на българската банкнота от 5 лева.

Николай Райнов е роден през 1889 г. Завършва Духовна Семинария и Държавно художестве-но-индустриално у-ще (днес НХА) в София. Междувременно следва Философия в СУ. Енциклопедичен ум, той е познавач на източни религии и учения, езотерична философия и митология. Създава необятно творчество: поезия, критика, белетристика, илюстрация, графика, рисунки. Поетът Гео Милев пише за него: “Николай Райнов е рядко съчетание на два таланта – талант на словото и талант на цветната форма, поет и художник. Неговата живопис е тясно сродна с неговата поезия; влюбен в декоративната словесна плетеница, разпръскващ щедро в своите поеми и легенди скъпите бродерии на източната мистика, изпъстрени с многоцветни скъпоценни камъни, Николай Райнов е тънък декоратор в живописта”.

Художникът Николай Райнов, работи в стил Сецесион. Смесва различни материали, нарича картините си декоративни, като акварелът и гвашът са предпочитани за живописните му произведения със символични пейзажи и композиции с приказни фолклорни сюжети. Дълги години е професор по История на изкуството в Художествената академия. Академик на БАН.

Александър Божинов е роден през 1878 г. Той е считан за основател на изкуството на карикатурата в България. През 1896 г. е приет в първия випуск на Държавно рисувално училище в София (Днес НХА), но е изключен след две години, заради карикатурите, които е правел на преподавателите си . Работи като свободен художник в Мюнхен (1902-1904). След завръщането си в България публикува в пресата множество шаржове и карикатури на актуални за времето личности, изпълнени с оригинален почерк. Акварелът за него е както спомагателно, така и основно средство при пластичната трактовка на образите. Използва го графично в работите си. Съосновател е и редактор заедно с писателя Елин Пелин, на първото в България хумористично списание "Българан" (1904-1909 г.) През време на 90 г. си живот, Ал. Божинов създава мащабно творчество и работи в много области: илюстрация, живопис, сценография, стенопис, приложни изкуства. Освен това е художествен критик, писател и поет. Академик на БАН. Емблематичните му герои Пижо и Пендо са ярки и днес. Лежи в затвора по царско време, заради хапливите си политически карикатури, но след Втората световна война при смяната на политически режим в България новата власт отново го праща в затвора заедно с други негови даровити колеги. Спасява го друг карикатурист – Илия Бешков.

Илия Бешков е роден през 1901 г. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Завършва живопис в Художествената академия, в класа на проф. Никола Маринов. Още като студент публикува карикатури и илюстрации. Арестуван е през 1923 г. за участие в юнското въстание и за политическите шаржове и карикатури през 1925 г., след априлските събития. Но нищо не е било в състояние да притъпи сатирата му към царя и силните на деня. След идването на новата власт и екзекутирането на брат му (бивш министър) от Народен съд, Илия Бешков завинаги възненавижда новия режим. Следен е зорко от Държавна сигурност. От 1945 г. е редовен професор в Художествената академия, от 1953 г. до края на живота си завежда там катедра "Графика". Майстор на рисунката, професорът съветва своите студенти: „Вие трябва да рисувате фигурата на един човек така, че като обърнете листа наопаки, да затежи и увисне като прилеп на таван! …Рисувайте, рисувайте докато сами се превърнете в рисунка…”

Бешков използва акварела в рисунките си чисто графично. Художествената галерия в Плевен, днес носи неговото име.

"Стъпките на светлината, струните на битието, диханието на земята, звукът на тишината - всичко това може да се изобрази с акварел".

Селма Тодорова

Изобразяването на светлината е едно от най-мощно въздействащите средства в акварела. Художниците Никола Танев, Владимир Димитров – Майстора и Васил Стоилов, не рисуват само с акварел. Но независимо от изобразителната техника, слънцето струи от картините им. Те са предани на националното, като всички художници от „Родно изкуство, но специално за Майстора и В. Стоилов, родното е мисия. Битието на българина и българката ги вълнува дълбоко. Въпреки голямата разлика в годините, двамата са били приятели и в творчеството, и в живота..

Владимир Димитров – Майстора е роден през 1882 г. Талантът му е забелязан, когато е пи-сар в Окръжния съд в Кюстендил. Група адвокати и съдии от Кюстендилския съд събират средства, за да замине да учи като извънреден студент в Художественото индустриално училище в София (днес НХА) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Печели първи награди в повечето студентски конкурси. Получава прозвището МАЙСТОРА още като студент. Пътува до Венеция, Турция, Русия, Италия. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и ги отразява като военен художник със стотици рисунки на войници и сцени от бита на войската. Установява в с. Шишковци (1924 -1951). Между 1924 и 1928 г. работи по договор, сключен с американския меценат на славянско изкуство Джон О. Крейн, който откупува най-доброто, създадено от Майстора през тези четири години. Пътува и рисува – Турция, Италия, Чехия, Америка. Но най-плодотворно работи в с. Шишковци по темите за хората, селският бит и природата. Майстора е новатор в начина на изобразяване на темите, както и в багрите, които използва. Неговите образи, под въздействието на яркото слънце, светят със своя вътрешна светлина. Те са застинали, но пълни с вътрешна сила. Това си новаторство и самобитност без аналог, той прилага и в маслената, и акварелна техника и експериментира смело. Рисува малоформатни акварели, подготовки за по-големи картини с масло, които освен новаторски, звучат и съвсем завършено.

„Съвсем естествена е противоречивата реакция на членовете на академичната общност тогава, изправени пред потресаващото новаторство на художника – изхождайки от поста-вената цел, той трансформира средствата/материала/акварела, увеличава гъстотата на пигмента и като следствие – плътността на формата до фактурното въздействие на маслената боя (през 40-те години ще „обърне“ експеримента, намалявайки гъстотата на маслената боя до ефирното въздействие на акварел…)“ Светла Александрова – уредник в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“.

Различен е подходът на Майстора в Цариградската серия негови акварели. Замислени и въз-действащи като завършени картини, те притежават монументалност, атмосфера, дух

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в град Кюстендил е най-голямата галерия в България, която притежава най-пълна сбирка и постоянна изложба с картините на емблематичния художник.

Къщата в Шишковци, в която е живял и творил Майстора, е превърната в музей.

От 1973 г. с известно прекъсване до наши дни, в галерията на Майстора се присъжда най-престижната награда за живопис в България на името на големия художник.

Художествена галерия Владимир Димитров - Майстора е домакин на пътуващата изложба на Международно триенале "ДУХЪТ НА АКВАРЕЛА" – Варна, 2016 и 2019

Васил Стоилов е роден през 1904 г. Завършва Художествената академия в София, специал-ност живопис, в класа на проф. Цено Тодоров през 1927 г. Година след дипломирането си печели право на специализация във Франция. Пребивава в Париж (1928 – 1932 г), където участва в Есенния салон на Гранд Пале, галерия „Фигаро“, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър и в общата изложба на Дружеството на френските художници.. Рисува с акварел върху грундирано платно и шперплат и това е характерна негова техника, която напомня на стенописната техника „Фреско”. Майстор на портрета и фигуралната композиция, той търси автентичната красота в моделите си облечени в национални костюми и в селска среда. Неговите „Селски мадони” са истински и неподправени. Усещането за святост идва тъкмо от тази откровеност, както и от пастелната цветова гама и пестеливото поставяне на акварела.

Професор по изобразително изкуство в Държавна политехника - Архитектурен факултет (днес ВИАС) - София и Висшия педагогически институт – Велико Търново (днес ВТУ).

Организира десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и интерна-ционални общи експозиции. Открита е зала с постоянна експозиция на негови творби в Япония.

Носител на орден „Народна република България“

Никола Танев е роден през 1890 г. В ранна възраст заминава в Париж, заедно с по-големия си брат. През 1908 - 1912 г. Танев е студент в Парижката академия за декоративни изкуства. Негови професори са Реноар и Манжан. Той е един от създателите на Дружеството „Родно изкуство“ в България. Пътува в Европа и България изключително много. Представя 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. Изкуството му получава овации и признание, заради струящите от светлина картини с улици, дворове и къщи от Карлово, Балчик, Търново, Беломорието. Затова го наричат „слънчевия живописец“. Силният контраст между светлина и сянка, наситен колорит и импресионистичен подход, Никола Танев използва не само в маслените си картини, с които е по-известен, но и в акварела. Неговият акварел е импресионистичен, живописен. След девосептемврийския преврат Никола Танев е обявен е за „буржоазен художник” и прекарва няколко месеца в затвора, след което е реабилитиран.

Къщата музей „Никола Танев” е филиал на „Националната галерия” в София.

„Акварелът е като любовното писмо, когато го пишеш не мисли за граматични грешки – или имаш какво да кажеш, или по-добре смачкай листа”.

Дечко Узунов

Дечко Узунов е роден през 1899 г. Завършва през 1924 г. Държавното художествено-индустриално училище (днес НХА). Специализира живопис при проф. Карл фон Маар в Баварската художествена академия в Мюнхен.

От 1932 г. преподава живопис в Художествената академия. Негови възпитаници са известните художници от поколението на 60-те и 70-те години на ХХ век: Атанас Пацев, Георги Ба-ев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев. През дългия си живот създава огромно по мащаб творчество: живопис, графика, илюстрация, сценография, костюми, монументална живопис. Работи в почти всички познати жанрове на кавалетното и монументално изкуство, и използва богат арсенал от художествени материали. Живописец по душа, Дечко Узунов е един от големите майстори на акварела, чиито творби се отличават с лиричност и интимна притихналост – майчинство, образи на български моми, букети с цветя, идилични пейзажи, голи тела и пр. Работи в техниката на акварела „мокро в мокро” и „aла прима”. Спонтанно и с леко докосване на четката, жестово и като на игра, художникът ражда своите шедьоври. В тях цветовете са пестеливи, монохромни и независимо от това, че няма много цвят, те са изящни живописни картини, а не графика.

Дечко Узунов е виден общественик в художествения живот в България през ХХ век. Той е член--съосновател на дружеството „Родно изкуство“, председател на Съюза на българските художници (1965 - 1969 г.), академик на БАН. Последователно става вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО (1973, 1976, 1979 г.) Почетен член на Мексиканската академия на изкуствата (от 1976 г.) и на Руската академия на изкуствата (от 1983 г.)

Името на Дечко Узунов носят Художествена гимназия в Казанлък, къща-музей в Казанлък и Художествена галерия (къщата на художника) в София (филиал на СГХГ).

Има още именити художници, рисуващи с акварел, които не са в Сдружение „Родно изкуство”, ( Чудомир, Йордан Гешев, Давид Перец и др.) По време на комунистическия режим и разц-вета на соцреализма, освен вече споменатите творци на „Родно изкуство”, някои от които продължават да творят през новото време, Акварелът в България има свои автори, по-изтъкнати от които са Стоян Венев, Александър Поплилов, Ненко Токмакчиев и др. Но настоящата статия се ограничава само върху художниците от „Родно изкуство” и Акварела.

България и Русия и „Сребърният век” на Акварела

      Истински разцвет, в световен мащаб, Акварелът бележи век по-късно - началото на 21 век. Мнозина наричат това бурно развитие „Сребърен век на Акварела”. Русия и България са фактор на акварелната сцена не само с ярките си автори, но и с организацията на събития, свързани с Акварела.

В България редовно се провеждат в големи български галерии, юбилейни изложби на художниците-класици на българския акварел; В последните години, се провеждат периодични международни събития на Акварела: I и II Международно Триенале "ДУХЪТ НА АКВАРЕЛА", Варна - 2016, 2019 в Художествена галерия „Борис Георгиев”, с пътуващи изложби в 9 от най-хубавите художествени галерии в страната; Международен симпозиум на акварела, Белоградчик - 2016, 2017; Симпозиум за акварел в Хималаите „Индия ала прима” 2015, 2019, с пътуващи изложби в градски художествени галерии в България и Румъния; Международен младежки фестивал на акварела, Пловдив 2019. Основен организатор на споменатите събития е Международно Акварелно Общество – България (IWS – България). „Международна изложба акварел 2019 - 16 световно известни майстори”, организатори Евгения Мацурева и Арт галерия „Нюанс” София; Регионална изложба „Акварел” 2020 на името на Ненко Токмакчиев в гр. Бургас, организирана от БХГ ”Петко Задгорски”; Изложби в галерия за акварел „Абсент”; Международен пленер за акварел „Никола Маринов” с 23 издания до момента.

В Русия през последните години мащабните събития в областта на акварела са следните: Aкварелни изложби от 2018 г. в галерия ART-TROPHY, Москва, организирани от Наталия Ушакова; Акварелни изложби в Изложбена зала „Тушино”, Москва, oрганизатор: Музей и изложбен център „Тушино”; 2015-2021 - периодични национални и международни изложби на акварел в галерия IWS Tioindigo, Санкт Петербург; 2018 г. - Международна изложба „Майсторите на Акварела“, Санкт Петербург. Организатор "Lectoroom"; 2019, 2021 - Международен фестивал на изкуството „Светът на Високия Акварел“, Москва. Организатор: творческа асоциация «Светът на съвременния акварел» (И. Ибряев, А. Круглова, О. Харченко); 2020 г. - руска изложба «Спомени за пролетта», Москва. Организатор: творческа асоциация «Светът на съвременния акварел» (И. Ибряев, А. Круглова, О. Харченко) 2019, 2020 Международен интерактивен фестивал за съвременно изкуство ARTLIFE. (Масло, акварел, пастел); 2019-2020 периодични изложби на акварели в SARE GALLERY MOSCOW.

Повече за Сребърния век на Акварела, може да се прочете тук: https://iwsbulgaria.com/the-watercolor-a-graphic-or-painting-medium/

Консултант: Пламена Димитрова-Рачева

Translation from Bulgarian: Mario Stoyanov

https://www.facebook.com/mario.stoyanow

Автор: Селма Тодорова

Селма Тодорова 26 г. активно работи и излага акварел и маслена живопис Лидер на България за Fabriano in Acquarello и Urbino in Acquerello (световни организации за акварел), Куратор и организатор на: Международно триенале, "Духът на Акварела” – Варна 2016, 2019; Международен младежки фестивал на акварела, Пловдив 2019; Международен симпозиум на акварела, Белоградчик - 2016, 2017; Симпозиум за акварел в Хималаите „Индия ала прима” 2015, 2019; Амбасадор на „Невская палитра”- Русия и на „Петер Паул Рубенс” - Китай Член на UBA и AIAP

Докладът е от Международният научен форум на Центъра за комплексни художествени изследвания на Саратовска държавна консерватория " Л. В. Собинов". Организатор - доктор по история на изкуството Е. А. Скоробогачева.

Репродукции те са предоставени от: Художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора", Кюстендил; Художествена галерия Никола Маринов, Търговище, Галерия "Лоран", София

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

bg_BGBG