Акварелът - графична или живописна техника?

Селма Тодорова

Изкуството на акварела е най-бързо развиващата се изобразителна техника в наши дни. Някои наричат това явление „Сребърен век”, други „Златен век” на тази техника и това все повече се утвърждава с пространствата и признанието, които акварелът завзема в световен мащаб.

Индустрията за художествени материали също способства за това развитие. Благодарение на горещата връзка между художници и производители на световни марки, демонстрации, спонсорства и награди на големи форуми за акварел от името на тези марки, серии четки и други пособия с имената на световно изявени акварелисти, материалите за акварел непрекъснато се усъвършенстват. Съвременните акварелни бои и хартии са не по-малко устойчиви на времето от тези на останалите живописни техники. Известни марки, на които можем да се доверим са:

Хартия: Arches, Fabriano, Zanders, Lana, Canson , Hahnemuhle , Cotman, Montval, Reeves, Lanaquarelle, Sanders Waterford, Strathmore и др.

Четки: Escoda, Winsor & Newton, Tintoretto, Langnickel, Princeton, Isabey, Rafaël, Richeson, Herend, Silver Brush, Yasutomo, Da Vinci и др. 

Бои: Daniel Smith, Winsor & Newton, Schmincke, M.Graham, Holbein, Nevskaya Palitra , Royal Talents, Mission, Paul Rubens, Rosa, Da Vinci и други

За да отговорим на въпроса, каква техника е акварелът - графична или живописна, или поне - кое е водещото при при тази техника, трябва да изясним понятията „Живопис” и „Графика”. 

При живописта цветът е определящ, с редуване на цветната температура, а акварелът предполага и полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата, което нюансира още повече тоналността. В живописта се търси повече игра на цветовете и сложни цветови съчетания, отколкото уточнен контур. 

Определението „Графика”, произлиза от гръцки : γραφω „пиша, драскам“). Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Базирана е на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. В цветната графика и илюстрация, както плаката и приложната графика, има много цветове, но те са графично положени, с уточнени контури и без редуване на топли и студени тонове.   

В някои страни и специално в Русия, акварелът се изучава и причислява към графичните техники.

Интересен и показателен е случаят в тази връзка с Карл Брюлов и пейзажът с маслени бои „Изглед на Форд Пику на остров Мадейра, 1850г.”. Тъй като в пейзажния жанр са били познати единствено акварели от Брюлов, а експертите на Третяковската галерия са ги считали за графика, а не за живопис, според тях едва 1% е била вероятността новооткритият пейзаж на остров Мадейра, да е дело на великия художник. След щателна и задълбочена експертиза, спорният пейзаж е приобщен към шедьоврите на Брюлов. И точно полагането на цветовете и тоновете са били решаващото доказателство за това.

Ако трябва да определим дали акварелите на английския художник Уилям Търнър са графика или живопис, то безспорно трябва да се съгласим с второто. Мистичните му акварелни пейзажи притежават не по-малко сложен колорит и редуване на топло и студено, отколкото работите му с масло.

Американският художник Джон Сингър Сарджънт, който е правел по поръчка впечатляващи класически портрети и композиции с маслени бои, е рисувал за себе си невероятни свободни акварели в различни жанрове, които са влезли в световната съкровищница като живописни произведения.

Днес в много страни акварелната техника е причислена към живописта, покрива редица жанрове и не се ограничава в размер. Ярък пример за това, са творбите на редица майстори на акварела, които правят многофигурни реалистични композиции, някои от които с особено големи размери: Рик Хуанг Хуазао (Китай), Хонг Шан (Китай), Лю Уи (Китай), Ричард Чао (Китай/Австралия), Прафул Савант (Индия), Али Абас (Пакистан), Анна Иванова (Русия) и много други.

В акварела стиловете са същите както в маслената живопис и акрила: реализъм, импресионизъм, експресионизъм, хиперреализъм, сюрреализъм, символизъм, контемпорари, абстракт и др.
В добавка има и характерната за акварела техника мокро в мокро или “Ala Prima”, както и изграждане върху сух лист, пласт след пласт. Разбира се, могат да се смесват и двата подхода в едно произведение или да се полага боя на сух лист, но с много вода.

Акварелът може да се работи както спонтанно, с управление на водата и запазване на случайните попадения и ефекти, така и строго дисциплинирано. Но големият български живописец-класик Дечко Узунов, оставил на света гениални свободни акварелни рисунки, е казал в подкрепа на спонтанността: „Акварелът е като любовно писмо, когато го пишеш не мисли за граматични грешки, или имаш какво да кажеш, или ако не - по-добре смачкай листа”!

Ще направя кратък, обобщен обзор на школите в редица страни по света, които наблюдавам от няколко години, като ще проследя и разликите в подхода: преобладаващо живописен или графичен.

В Латиноамериканските страни, по-специално в Перу, Мексико, Боливия, Уругвай, Аржентина, акварелът е страст, подходът е по-скоро живописен, дори когато се използва гризайл, а композициите са съвременни и неочаквани, със силно духовно присъствие: Анна Лаура Саласар (Мексико), Патриция Гузман (Мексико), Николас Лопес (Перу), Алваро Кастанет (Уругвай). Алваро е най-копираният и подражаван акварелист в цял свят.

В Китай цветът e предимно интензивен, в повечето случаи с идеално предадена материалност, като конструктивността не е водеща. Има множество школи и много често се канят майстори от цял свят да споделят знанията си. Използва се както техниката мокро в мокро с подчертано живописен подход ( напр. Лю Уи, Лю Ксиде, Ян Хонг), така и техника върху сух лист, с виртуозно положени мазки ( живите легенди Лю Юнгшенг и Гуан Вейксинг и по-младите Хонг Шан, Рик Хуанг Хуазао, Зоу Тиания и др.), по-рядко хиперреалистичен (напр. Янганг Сън).

В Индия Бангладеш, Пакистан, Непал се работи много акварел. Индийците са разпознаваеми не само с избора си на сюжет, но и с някои характерни ярки багри и съчетания, като редуване на кобалт или ултрамарин с оранж, които освен студено и топло са основен срещу допълнителен цвят. Амит Капур, Милинд Мюлик, Кантрадж, Атул Панас (Индия/ОAE), Раджат Савант, които работят живопис с графични елементи и Прафул Савант, който за мен е великолепен пример за живописец в акварела със сложните си цветови съчетания и редуване на топло и студено. В Бангладеш школите са от етно наив през реализъм, хиперреализъм (Монг Монг Шо) и contemporary (Мд Каусер Хосейн). Али Абас от Пакистан е уникален автор, който съчетава графиката, илюстрацията и живописта в самобитните си картини, често и с големи размери. НБ Гюрунг от Непал работи живописно и в различни жанрове

В Тайланд, Тайван, Хонконг и Монголия, акварелът е много популярен и то именно живописния акварел. Работи се предимно реалистично и не толкова конструктивно, но със завидна материалност и виртуозно полагане на мазките. Тайланд: ЛаФе, Сучарт Тангксилпаолон, Супаван Сринафар, Бункванг Нончарон, Тайван: Чиен Чанг Вей, Ханг Танг-Пиао. Хонконг: Зе Зе Лай, Рейнбоу Тзе и др. Мункбатар Суренцесег от Монголия е чудесен пример за млад художник, който носи живописното чувство у себе си и работи акварел виртуозно, конструктивно, живописно.

В Индонезия, Малайзия, Япония, Южна Корея, Виетнам и Мианмар (Бирма), акварелът е основна живописна техника. Школите са както съвременно и абстрактно изкуство, където преобладава графичния подход, така класически и там се работи подчертано живописно. Малайзия: Джансен Чоу, Си Ту Син Фатт, Лок Керк Хуанг. В Индонезия: Агус Будянто, Нурах Дарма, Япония: Юко Нагаяма, Хисако Окочи. В Корея: Миран Ким. Ю Ми Парк. В Мианмар (Бирма) - Мин Ва Аунг.

В Европа има много страни с традиции в акварела.

Испания: Работи се много свободно с експериментиране и артистичност и с живописен подход: Чес Фаре, Исабел Морено Алосет, Тереса Йорда Вито, Пабло Рубен Лопес Санс.

Италия: Развитието там в областта на акварела е главоломно през последните 10 години, поради провеждащия се всяка пролет грандиозен фестивал Fabriano in Acqarello, от който произлизат още много международни фестивали на акварела в Италия: в Урбино, Сперлонга, Венеция, а от 2020 – и в Милано. Италианската школа е иновативна, свободна, с широк спектър на търсения и походи. Анджело Горлини, Арманд Ксомо (Албания/Италия), Игли Арапи (Албания/Италия), Массимилиано Йоко, Паскуалино Фракассо, Роберто Андреоли и Игор Сава (Молдова/Италия), работят в различни жанрове, но с живописен подход.

Холандия, Швеция, Белгия и Франция имат сериозни традиции в акварела, главно в пейзажа и градския пейзаж, като много от търсенията са чисто живописни: Швеция: Ан Ларсон и Станислав Золадз (Полша/Швеция), който е явление в съвременния акварел с брилянтната материалност и живописно внушение на пейзажите си. Белгия: Ксавиер Сволфс, Лилиан Гусенс, Тейо Ван ден Броек. Холандия: Хани Рювертс, Ян Мин. От Франция трябва да спомена майсторите на градския пейзаж хиперреалистът Тери Дювал и реалистът Франк Херет, а Марк Фоли, както и младият талантлив автор Алексис Леборне, работят подчертано свободно живописно.

В САЩ и Канада елитните общества на Акварела датират от над 150 години и това е предпоставка за сериозно развитие на тази изобразителна техника там. Тези общества често организират сериозни национални и международни изложби, а редовното членство е трудно постижимо. В САЩ има множество школи, а освен в специализираните колежи и университети, акварел може да се учи професионално и на уъркшопове, които се организират изключително често. Работи се реалистичен, хиперреалистичен и абстрактен акварел. Има специално общество и на прозрачния акварел. След светлия пример на класиците от САЩ в акварела, които са привърженици на живописния подход: Уинслоу Хомер, Джон Сингър Сарджънт (за когото вече стана дума), Милфорд Зорнс, Миллард Шитс, Едгар Уайтни и живата легенда Серж Холлербах, са съвременните майстори – живописци в акварела: Мери Уайт, Джон Салминен, Линда Дол, Стивън Скот Янг (САЩ/Бахамите), Стив Ханкс (той не е вече сред нас), Кейко Тенаби (Япония/САЩ), Карла О`Конър, Барбара Тап, Марио Робинсън, Барбара Ничис, Диан Лемли, Aнди Eвансен, Дийн Мичел и Стела Кенфилд (България/САЩ). От съвременните канадци ще спомена: Джийн Педерсън, Питър Марч, Майк Своб, Марк Ръчлевич, Ан Маккартни, Атанур Доган (Канада/Турция), които работят живописно, и Она Кингдън, която работи почти хипереалистично, между графика и живопис и много други.

Английската школа в акварела е широко известна и с дълбоки традиции и това е обяснимо след традицията създадена от Уилям Търнър. По-известни общества за акварел във Великобритания е Royal Watercolor Society, което има повече от 200 г. история и Royal Institute of Painters in Watercolours , основан 1831г. Работи се както класически, така и авангарден акварел. В повечето случаи подходът е живописен: Джо Дауден, Ан Блокли, Дейвид Поксън, Джон Ярдли, Робин Ричмънд, Наоми Тайдърмен, а работите на Сю Хоуелс са с подчертано графичено илюстративен подход. Шотландският хиперреалист Ангъс Макюън, работи модерна живопис с изключително интересни цветови съчетания, които могат да се причислят както към графиката, така и към живописта. В Австралия, където традициите идват от английската школа, има изключителни майстори на акварела. Робърт Уейд е жива легенда, работи главно в областта на пейзажа и фигуралната композиция с чисто живописен подход. Той, както и и Дейвид Тейлър, са явления с неочакваните хармонични живописни съчетания в пейзажите си, с редуването на топли и студени тонове. Джозеф Збуквич (Хърватия/Австралия) e майстор на градския пейзаж,

Руските художници, дори и тези, които живеят и творят в други страни, като Израел (Илия Кабов, Лилия Павлова), Германия (Виктория Пришедко, Слава Пришедко), Люксембург, Исландия, Полша, Чехияи др., носят своята идентичност и вкус и си остават от школата на руските художници и като цветоусещане, и като теми и технически подход, по-живописно, отколкото конструктивно търсене при портретите и фигурите. Много от добрите майстори на акварела в Русия или не работят , или работят спорадично с масло и не достигат същите върхове, както при акварела. Не е тайна, че акварелът се работи от светло към тъмно, а при маслото и акрила е обратно – от тъмно към светло. Цветността при акварела е по-мека и ако се работи по подобен начин с масло или акрил, цветовете понякога стават дисхармонични, сладки, прекалено ярки. Тази специфика прави трудна работата с акварел и масло по еднакъв начин и затова се налага да се подхожда различно.

Интересен феномен е Школата на Сергей Андрияки в Москва. Там са се подготвяли много акварелисти, които работят в разпознаваем стил. Те са добри майстори на акварела, работят повече графично, без сериозно редуване на топло и студено. Самият Андрияки е навлязал надълбоко в Акварела, започнал е с техниката Мокро в Мокро ( Ala Prima), но е преминал към техника върху сух лист, на пластове, без моливни очертания преди това. Посетих школата преди няколко години и видях впечатляващи морски вълни от Сергей Андрияки с особено големи размери, които имат всички качества на живописно произведение.

Русия, Украйна, Беларус и Молдова имат близки, да не кажа идентични школи за акварел, но разбира се има автори, които макар и сродни с школата майка, работят с индивидуален подход и са ярко разпознаваеми: Олга Литвиненко (Русия), Иля Ибраев (Русия), Константин Стеркхов (Русия), Сергей Темерев (Русия), Игор Сава (Молдова/Италия), Екатерина Сава (Беларус/Италия), Игор Мосийчук (Молдова), Юджин Чиснишен (Молдова), Игор Юрченко (Украйна).

В Албания, самобитен художник, който работи с различни живописни техники, но и активно с акварел е Хелидон Халити и подходът му разбираемо е изключително живописен.

В Сърбия, Галерия А и собственикът й Педжа Акимович, провеждат редица международни събития на акварела, едно от които е биеналето „Голям формат” (100/150 см.), което се представя и в Швейцария и е пример за неограничените възможности на акварела. Сръбският акварелист Ендре Пеновац работи “Ala prima”, графично и виртуозно.

Северно македонската художничка Симонида Филипова работи изключително свободно с живописен подход.

В България съществуват традиции в акварела още от началото на 20 век с художници, като Никола Маринов, Йордан Гешев, Константин Щъркелов, Владимир Димитров – Майстора, Александър Поплилов и др. В днешно време почти всички от известните ни живописци и скулптори работят и с акварел и организират свои изложби с тази техника: Милко Божков, Станислав Памукчиев, Захари Каменов, Греди Асса, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев и др. Има много малко професионални художници, които работят само с акварел, като Атанас Мацурев, който е име в световния акварел. Това което характеризира българските акварелисти е ярката им индивидуалност и разпознаваемост, както и неподвластност на школи и течения. В България никога акварелът не е причисляван към графиката и винаги се е считал за живописна техника, още от специализираните училища и академия, в които се преподава в час по живопис. Художниците, които се обръщат отново към акварела след професионалната си квалификация са основно живописци, но има и добри акварелисти у нас, които са самоуки или са се усъвършенствали с помощта на уроци и майсторски класове. С помощта на фондация IWS – Bulgaria, клон от IWS Globe, организация с над 100 държави членки, българските акварелисти имат световна платформа за изява и много наши художници придобиха известност далеч над пределите на страната ни и получиха награди: (Кирил Божков, Краси Тодоров, Иван Милушев, Селма Тодорова, Хари Атанасов, Андрей Янев, Венета Дочева, Nelly Dimitrova, Цветан Казанджиев, Пламен Монев, Цвятко Остоич. Осъществиха се се и редица международни събития в България с демонстрации от световни майстори на акварела. През тази година се организира Международен Младежки фестивал на акварела в столицата на културата Пловдив, в който участваха 20 страни, а също и II International Triennial “WATERcolor & SPIRIT” – Varna, 2019, в който взеха участие около 400 художници от 63 страни, а изложбата пътува в още 8 галерии в страната.

В заключение ще отбележа, че акварелната картина е уникат, който не може да се повтори едно към едно, така както се тиражира печатната графика или се копира класическа маслена картина. Тя живее собствен живот за разлика от илюстрацията или приложната графика. В повечето съвременни произведения на акварела, цветовите съчетания са сложни, виртуозно положени, чисто живописни, с редуване на топли и студени цветни петна, неограничени жанрове, стилове, формати. Акварелът въпреки различните подходи на авторите, е запазена марка на спонтанността, чувствеността, запечатаната енергия на художника, която се лее както водата. И какво ако не живопис е тогава акварела!

Селма Тодорова 25 г. активно работи и излага акварел,
Лидер на България за Fabriano in Acquarello и Urbino in Acquerello
(световни организации за акварел),
Куратор и организатор на: Международно триенале,
"Духът на Акварела” – Варна 2016, 2019,
Международен младежки фестивал на акварела, Пловдив 2019,
Международен симпозиум на акварела,
Белоградчик - 2016, 2017,
Симпозиум за акварел в Хималаите „Индия ала прима” 2015, 2019,
Амбасадор на „Невская палитра”,
Член на UBA и AIAP

Докладът е от международната научна конференция "Духовният смисъл на националната култура на Русия", проведена от Академия за живопис, скулптура и архитектура " Илия Глазунов" (Москва) и Институт за културно наследство "Д. С. Лихачов" (Москва).

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•